Вероятно има само една тема, която може да постигне пълен

 Вероятно има единствено една тематика, която може да реализира цялостен консенсус в другояче много пъстрота български парламент. И това е оставката на Иван Искров. На думи няма нито едно обществено лице, което да е излязло с друго мнение по въпроса. И това е разбираемо. Надзорният неуспех на Българска народна банка по " Казуса КТБ " може да има доста пояснения, подлежащи на проучване и следствие - започващи от политически напън и стигащи до корупция. Но сигурно с изключение на директните надзорни отговорности стои въпросът и за моралната отговорност, която би трябвало да бъде понесена. На процедура обаче това не се случи и изборът на нов гуверньор следва.

По тази тематика в границите на една година позицията на Искров еволюира на няколко пъти. Още през лятото, в последните дни на ръководството на кабинета " Орешарски ", той предложи оставката си за пръв път, само че под изискване - да му бъде определен заместител преди разпускането на Народното събрание. Проблемът с това, с изключение на ултимативния звук, беше, че сходен избор щеше да страда от неизпълним първичен грях. Гласуване на сляпо, без кандидатури, без визия какво би трябвало да се промени, единствено въз основата на небрежно скалъпени подмолни сделки. Политиците отхвърлиха офертата и тематиката за нужните промени в Българска народна банка се трансформира в добре захаросана предизборна дъвка.

След изборите обаче политическият напън се изгуби в съдружните пристрастености. При всеки комфортен мотив политици от всички партии загатваха, че не престават да желаят оставка, само че някак пътем, без изключително чувство а неотложност. А изискванията на Искров продължиха - да има устойчиво държавно управление, да се изплатят депозитите в КТБ… А откакто това се случи, още веднъж да има поддръжка за негов правоприемник.